Тъга
Неспособността да преживяваш радост или тъга е инертност.
• Да преживяваш радост и тъга е характерно за съзнанието.
• Да си щастлив в собствената си радост и тъжен в собствената мъка е характерно за животните.
• Да си щастлив от чуждата радост и натъжен от чуждата мъка е характерно за човешките същества.
• Ако се натъжаваш от чуждата мъка, тогава мъката никога не ще те сполети.
• Ако си щастлив от чуждата радост, радостта никога няма да те напусне.
• Да виждаш, че всяка относителна радост е същевременно и нещастие е признак на безстрастност.
• А да виждаш както радостта, така и мъката като просто една техника е признак на мъдрост.
• Да смятащ мъката за чиста илюзия е божественост.
• Да преминеш отвъд радостта и мъката и да бъдеш установен в Аз-а е съвършенство.
Както покойният Свами Шаранананда казваше, “Моли за сила да служиш в радост и да се жертваш в мъка”
*****
Глупост ~ Лъжа
Какво всъщност те обезпокоява? Глупостта, която е около теб ли?
Глупаво е да се обезпокояваш от глупостта. Глупостта не може да надвие или да унищожи мъдростта, нито пък може да остане за дълго. Когато не си добре установен в мъдростта, тогава глупостта те обезпокоява и те изкарва от баланс. Когато създадеш пространство за глупостта, няма да бъдеш обезпокоен от нея, а по-скоро ще се смееш и ще продължиш напред.
В противен случай се изпълваш с омраза и гняв или биваш стресиран от глупави постъпки. Когато знаеш, че истината е вечна и непобедима, ти приемаш глупостта като шега и оставаш незасегнат от нея. Тези, които не понасят глупостта или се дразнят от нея, са членове на клуба на глупците.
Една жена дойде при Шри Шри и каза, че съпругът й я е излъгал. Тя беше много разстроена. Шри Шри я попита: “Защо съпругът ти те лъже? Той те лъже, понеже те обича и се страхува да не загуби любовта ти или да не те нарани. Ако не те обичаше, нямаше да те излъже.”
Из книгата "Да празнуваш любовта"