Чувството на принадлежност може да доведe до редица негативни начини на
държание – изисквания, ревност, липса на съзнателност и неблагодарност.
Просто погледни своя живот. Ти си по-мил с непознатите, чувстваш повече
благодарност към тях, обръщаш им повече внимание, отколкото на хората, които
чувстваш, че ти принадлежат. Чувството на принадлежност намалява
благодарността и осъзнатостта и поражда изисквания, които разрушават
любовта. Това е най-големият проблем при взаимоотношенията.
С чувството на принадлежност идва чувството на безгрижност и безразличие. Погледни… принадлежността може да те направи нечувствителен и притъпен и може да премахне очарованието на живота. Така или иначе, кой на кого
принадлежи на този свят? Ти си чужд тук и всеки ти е чужд. Благословени са
онези, които чувстват, че са чужди. Ти чувстваш повече задълженост към чуждия човек отколкото към някого, когото чувстваш близък.
Задължеността е много добра по отношение на това да проверява твоето его; прави те скромен. Няма по-добро противосредство срещу егото от смирението, а смирението е началото на всички добродетели. Хората имат голямо съпротивление към задължеността. Те не осъзнават, че постоянно са задължени, без значение дали дават или вземат. Глупците мислят, че са задължени само когато вземат. Мъдрите знаят, че дори когато дават, са задължени, тъй като човекът е приел това, което дават. Така че дали даваш или вземаш, ти си задължен. А ако някой не дава и не взема, той също е задължен, понеже те освобождава от видими задължения – ти си задължен дори към онези, които не те правят задължен.
Животът – ти – постоянно се обновява, като става чужд в този стар и познат
свят. Ти просто си натоварен със задължености и си изцяло чужд на този свят
във всеки момент.
Сао Паоло, Бразилия
25 април 2001 г.