Има четири типа карма (действия).
Достойни за уважение. Карма, която ти дава достойнства. Ти правиш добро на някого, той се чувства добре от това и ти благодари. Той е благодарен от цялото си сърце и това ти носи добра, заслужена карма.
Недостойни за уважение. Действия, които не ти носят похвала. Ти правиш нещо на някого, той се чувства задушен, страда, плаче, крещи и се чувства нещастен. Това ти носи лоша карма.
Смесени действия, които дават смесен резултат. Има някои карми, които са смес от хубава и лоша карма.
Действия, които дават неутрален резултат. Това е липса на заслуги и на грешки. Например, отиваш на разходка вечерта - в това няма нищо достойно или пък грешно.
Има определени действия, които не са нито похвални, нито грешни. Ти чистиш с прахосмукачка, това не те прави достоен, нито пък е грешно. Но все пак, ако го правиш, за да помогнеш на някого, това е похвално действие.
В Сърцевината на твоето съществуване, Човешкото същество е свободно от всички тези карми. То няма карма. Всяко действие, което идва от Бог, не е свързано с никаква карма. Добро, лошо, грешно, няма нищо такова.
Vipāka е плода на действието, резултата от деянието. Радвайки се или страдайки, плода на действието го няма. Тези плодове не докосват тази толкова чувствителна , най-чистата сърцевина на твоето Същество, на съществуването ти, което е Създателят. Това съзнание е напълно свободно.
Āshaya означава латентни желания, впечатления, мнения или семена. Това Същество, което е свободно от клеша или страдание; карма или действия; випака, плода от действието и ашая или впечатления от действията. Това изключително Същество е Ешвара или Бог. И къде е това изключително същество или Бог? Не е някой, който виси в небето. Той е в сърцето ти. Във сърцето на всяко човешко същество.
Каквото и да правиш, каквито и събития да се случват около теб, те не докосват централната точка на твоя живот. Това ядро на живота ти остава девствено. Исус е роден от девица, Бог е в тази девствена част от теб, която е недокосната от което и да е събитие или случка в живота.
Purusha vishesha това специално същество е Бог. Когато твоят външен ум се прекланя, той го прави пред сърцевината на твоето същество. Той е като граница, която се срива, приближавайки се до центъра. Когато тя се срине пред центъра, какво се случва? Става безкрайно, безгранично. Когато нашият малък, бъбрещ ум се моли, той се моли на това безкрайно същество, което си ти. Това е молитва. Затова ти може да кажеш “Добре, Господи, о, Боже мой, помогни ми”. Кришна казва: “На когото и да се молиш, всички молитви са отправени към мен, защото аз съм сърцевината на съществуването.” Където и да се прекланяш, това е просто акт на разтваряне, разтапяне. Ако доближиш която и да е част от захарна пръчка или бонбон до вода, тя ще се смеси с нея и ще стане едно с водата. Подобно, когато се прекланяш, това е акт на разтваряне на ума в това същество. Когато умът ти е насочен към Съществуването, което е свободно от клеша, карма, ашая и випака, ще откриеш, че разтварянето в него се случва почти мигновенно. Незабавно твоят ум започва да се разтваря. Затова няма разлика между Бог, Гуру и теб. “Ēshwaro gurorātméti mūrti bheda vibhāginé.” Това са просто думи. Който и да е Учителят ти, той не е нищо различно от сърцевината на твоето същество. Тя е същата като Божественото, което управлява цялото сътворение.
<< Ако имаш всичко, което си искал, щастлив ли ще си? Състрадание е да прощаваш на хората, без да го знаят >>
(Тази поредица е част от знание, базирано на коментарите на Шри Шри Рави Шанкар върху Йога Сутрите на Патанджали)
