“Kshenavrutterbhijatasyeva manergrahetrugrahana grahyeshu tatsthatadanjanata samapattihi’’
kshena = безсилен; vruttihi = модулациите на ума; abhijatasya = прозрачен; iva = като; manehe = кристал; grahitri= знаещият; grahana = знае; grchya = познатото; tatstha = оставайки в него; tadanjanata = въпреки че са с предмети; samapattihi = самади.
“Модулациите на ума губят силата си и той става прозрачен като кристал; въпреки че тенденцията му е да се захваща за сетивата и техните обекти, по време на самади и трите (ум, сетива и предмети на сетивата) са в хармония.”
В тази Сутра Патанджали казва „Ти ставаш като кристал.” Кристалът съществува, но той позволява на светлината да преминава напълно свободно през него. Въпреки че ти съществуваш с тялото си, по време на самади ти изобщо не си в него. Ти можеш да живееш така, все едно не съществуваш. Това е самади. Когато си с Аза, ти просто си с Аза - спокоен, блажен и радостен. Когато живееш със сетивата, ти си напълно с тях и си обект на сетивата, ти се превръщаш в такъв. Как? Като кристал. Ако зад кристала има цветна светлина, той безпрепятствено придобива цветовете на тази светлина. По същия начин, като гледаш планината, ти ставаш едно с планината. Това е самади.
Очите ти са прозорец, през който виждаш света и той вижда твоята душа и колко спокойна е тя. Ако някой е прекалено амбициозен, алчен, очите му ще го издават. Ти ще знаеш, че той е прекалено амбициозен, егоистичен. Ако човек е мил и състрадателен, очите му ще отразяват това. Под очи разбираме лице, сетива, всичко, не само самите очи. Твоят външен вид, походка, държание, думите ти и целият ти живот отразяват какъв си ти отвътре. Това е работата на сетивата. Те ти дават знание за света и на света знание за теб!
Когато полираш сетивата си и ги направиш кухи и празни, те стават като кристал. Душата ти отразява тази Душа, Господството в теб. Тогава, като погледнеш цвете, ти просто го съзерцаваш. Ти го докосваш, усещаш цветето. Всичките ти сетива се активират. Като кристала, който отразява сетивата, предметите на сетивата отразяват съществото вътре в теб, Божественото в теб. Това е Сабееджа Самади.
Ти гледаш планината и ти напомня на твоето Аз, на съзнанието. Поглеждаш цветето и то ти напомня на съзнанието. Наблюдаваш слънцето, луната, водата или просто се взираш във вълните в океана и това ти дава представа за непознатото, безформената енергия в Аза, от която всичко това се е появило. В такъв момент настъпва самади. Ти си в самади. Гледайки залеза, ти си в Самади, умът е спокоен и сетивата са балансирани. Спокойствието е Блаженство. Спокойствието е сила. Спокойствието е безпристрастност.
Можеш да си направиш експеримент. За няколко минутки дръж тялото и очите си неподвижни. Ще забележиш, че умът ти почти веднага ще стане спокоен. Стой на едно място без да мърдаш и умът ти също ще се успокои. Тогава времето спира, дъхът спира, настъпва безсмъртие. Преди времето да те погълне, ти го поглъщаш. Това е самади.
<< Пет Вида Съзнание Възникват в Теб Медитацията влияе на Сътворението >>
(Тази поредица е част от знание, базирано на коментарите на Шри Шри Рави Шанкар върху Йога Сутрите на Патанджали)
