Умът е като река

Въпрос: Шри Шри, срещнах един американец, който е на духовната пътека от 40-45 години. Той ми каза, че някои светци имат видения за кралството на Бог, което е на небето. Милиони души кръжат около него, за да влязат вътре, но това е възможно само чрез учител. Просто искам да знам всичко това истина ли е.
Шри Шри Рави Шанкар: В Гита също е казано, че сред милионите само малцина ще вървят по пътеката и много малко от тези, които са на нея, ще ме опознаят добре.
Сред всичките 8,4 милиона видове на тази планета, човешкият вид е само един. След 8,4 милиона тела ти получаваш тялото на човек. Просто си представи - 8,4 милиона тела! От бактерията, птиците, животните и т.н. чак след 8,4 милиона живота идва човешкият. В този човешки живот малцина са тези, които опознават истинската духовна пътека. И сред тях, още по-малко са вървящите по нея - те са щастливци. Това не е нищо ново.
Ади Шанкара също е казал, че е много трудно да получиш човешки живот. След като си се родил човек, е още по-трудно в теб да възникне желание да вървиш по духовната пътека. Много малко хора го изживяват. И дори след като това желание се е породило в теб, малко са тези, които имат възможността да го направят; да намерят правилната пътека.
Толкова много хора, които искат да са на духовната пътека, се заклещват във всички тези погрешни схващания, като това, че светът ще изчезне или съдбоносният ден ще дойде. Тези хора се молят от страх. Намират се на пътеки, разчленени от страх и вина. Виж, страхът и вината са две неща, никога няма да ти позволят да навлезеш дълбоко в себе си. А точно това е, което много така наречени (религиозни) пътеки правят.
Някои религиозни пътеки създават този страх от ад и рай и други неща, поставяйки хората в такава буря от вина и страх и техният ум никога не може да утихне. Никога не може да бъде изживяна медитация. Това е много жалко. И така, въпреки че тези хора са ‘кандидати’, те не получават пътеката. Правилната пътека, отново повтарям, е голям късмет.
Тези хора нямат достъп до знанието. “Хайде, умът е като река, за какво си се захванал? Не се захващай за нищо. Всички събития са минали, пусни ги и продължи напред. Живей в настоящия момент”.
Това знание не е достъпно за много хора (които желаят да вървят по духовната пътека). Те се каят за миналото отново, и отново, чувствайки вина, и умът им е каша. Разбира се, те се молят. Молитвите им помагат и те получават благословии. Благословиите идват при всеки, без съмнение, но знанието, правилната пътека и освобождението остават далечна мечта за тях. Мирът не съпровожда живота им. Те си живеят с мисълта, че някой ден ще отидат в рая. И така душите им са в капан от желания и страх.
Те са дошли за човешки живот, за да се освободят от всичко това, и си мислят, че някой ден Господ ще ни спаси. Но ще трябва да се върнат тук пак, за да завършат тези неща. Отново ще изживеят медитация.
И така, човешкото раждане, желанието за духовна пътека и правилната пътека (Маха Пуруша Саннидо: намирането на духовен учител), са три рядко срещани и трудно постижими неща. Ако ги имаш и трите, си късметлия. Това е.
Но не се тревожи, ти не бродиш наоколо. Ти вече си на пътеката, щастлив и спокоен.