“Tatra shabdhartha jnana vikapaihi Sankerna savitarka samapattihi’’
Tatra = там; shabda = думи; artha = значение; jnana = идеи, знание; vikalpaihi = фино изменение на сетивата; sankërna = смесен; savitarka = необезпокояващи мисли; samapattihi = самади
“В savitarkasamadhi, самади, в което има необезпокояващи мисли, съществуват думи, тяхното значение е смесено с идеи, които са фини изменения на сетивата.”
Тук има малко разискване - все още има някакви мисли, но те не нарушават хармонията. Има определени мисли, които не те изваждат от равновесие. Някои мисли ти помагат да бъдеш балансиран, в спокойно осъзнато състояние. Патанджали казва, че това е Savitarkasamadhi. Също така има мисли, някои спорове и обсъждания. Това не е спор, а дискусия.
“Smruti parishuddhau swarupa shunya varthamatranirbhasa nirvitarka’’
Smruti = памет; swarupa = природа; shunya = лишен; iva = като; artha = предмет; matra = сам; abhasa = абсолютно нищо; nirvitarka = безмълвен, безспорен; parishuddhau = прекъсване или пречистване
“Nirvitarkasamadhi, или самади, в което не съществува никакво обсъждане, в което паметта е пречистена (престава да съществува), това е състояние, в което си абсолютно празен и сам, бидейки в нищото”.
В друг тип самади, ти не осъзнаваш нищо. Ти просто знаеш, че си - и това е всичко. Това е медитация със затворени очи. Когато очите ти са затворени, ти просто знаеш, че си, но не знаеш къде си, какво си, кой си, все едно, че изобщо не си там! Има само abhas, чувството, че не си нищо повече от “Аз съм”. Това се нарича Nirvichara Samadhi, Nirvitarka Samadhi.
<< Умът и сетивата са в баланс при Самади Медитацията влияе на Сътворението >>
(Тази поредица е част от знание, базирано на коментарите на Шри Шри Рави Шанкар върху Йога Сутрите на Патанджали)
