Безстрастност
Първият вид безстрастност, която възниква, е когато осъзнаеш нещастието в света и те е страх от нещастието. Събитията в живота – болката и страданието, които преживяваш или виждаш – носят безстрастност.
Вторият вид безстрастност е породена от желанието ти да постигнеш нещо по-висше. Някои считат безстрастността като пътека към просветлението – като се отричат от нещо тук, се надяват да получат нещо там горе. Започват аскетичност и поемат обети, за да имат по-добро място на рая.
Третият вид безстрастност произлиза от мъдрост и знание. Едно по-широко разбиране за преходната природа на нещата култивира състояние на непривързаност към събитията, предметите, хората и събитията и това ти позволява да останеш спокоен и необезпокоен.
Божествената любов не позволява на безстрастността да се прояви. Постигането на любов носи такова блаженство и такова опиянение, че не само премахва страстта ти, но също и безстрастността.
*****
Страстта те прави слаб. Безстрастността е сила.
За да се изпълни твоята страст, ти зависиш от толкова много неща. Страстта и увереността в себе си не си прилягат. Ако си страстен, забрави да бъдеш самоуверен. Ако искаш да си самоуверен, трябва да се освободиш от своята страст.
Твоят дух е това, което събира тези два напълно противоположни аспекта в теб. Същият дух, който иска самоувереност, е страстен. Само в духовността, страстта и безстрастността могат да се случат едновременно. Тази комбинация е най-рядката.
Когато си безстрастен, имаш сила, а силата е увереност в себе си. Истинската увереност в себе си е да осъзнаваш, че нищо не е извън Аз-а. А когато осъзнаеш, че всичко е част от Аз-а, тогава можеш да бъдеш страстен към всичко. За да удовлетвориш страстта си, трябва да се уповаваш само на Аз-а, защото само Аз-ът е непреходен.
В истината няма нито упование, нито страст. Обикновено ти си или страстен или самоуверен. Но в извисено състояние на съзнанието можеш да си или нито едното от двете, или и двете.
*****
Какво означава саняси? „Аз съм нищо и аз искам нищо“ или „Аз съм всичко и аз
имам всичко“. То е да бъдеш или безцветен, или многоцветен.
*****
Често когато си щастлив, чувстваш, че живота е сън, защото не вярваш, че е реално. Когато има нещастие, чувстваш, че живота е бреме, а понякога твоето нещастие е от това, че вземаш тривиални неща много на сериозно. Но ако наистина си преминал през удоволствия, осъзнаваш, че удоволствието е бреме, a ако си си преживял нещастие в дълбочина, осъзнаваш, че животът е сън. Когато осъзнаеш, че си бил носен при всяка нещастна ситуация, тогава знаеш, че животът е сън. А помежду удоволствието и болката, животът е само една шега.
Животът е много несигурен. Преди да те отнесе, осъзнай, че той е сън, бреме или шега.
Въпрос: Какво ще кажете за това, че животът е шега?
Не поставяш под въпрос шегата. Ако поставиш под въпрос шегата, тя вече не е шега. Не поставяй под въпрос и бремето. Загуба на време е да поставяш под въпрос живота и неговите събития.
Бремето те прави дълбок. Води те до твоето ядро. Осъзнаването на сънуването те събужда, а да виждаш живота като шега те прави лек.
Единственото сигурно нещо е, че животът е сън, бреме или шега, и само когато осъзнаеш това, можеш да бъдеш в центъра си.
*****
Често се счита, че славата и безстраснотта си противоречат и не могат да съществуват заедно. Славата и луксът без безстрастност са едно отвратително перчене и показ. Такава слава не носи удовлетворение за никого; тя е повърхностна. Съответно безстрастността, която се страхува от слава, е слаба.
Истинската безстрастност не забелязва славата. Славата, която идва с безстрастност, е нещо истинско; тя е непреходна и истинска. Когато някой преследва слава, той е повърхностен. Филмовите звезди, политиците, религиозните лидери, които се опитват да задържат статута и славата си, със сигурност ще ги загубят. Ако преследваш слава, ще получиш само нещастие. Когато си безстрастен, славата идва при теб.
Откъс от книгата "Да празнуваш любовта" на Шри Шри Рави Шанкар