Преклонение
За да може пламъкът да се издига, е нужно пространство над него. По същия начин, за да може човек да се издига в живота, се нуждае от идеал, нещо, на което да се възхищава и прекланя. В преклонението се събират любовта, почитането, уважението и чувството на принадлежност. Въпреки това, без чувство на принадлежност, преклонението или идеализмът могат да доведат до ниско самоуважение. Древните хора са знаели това и затова са настоявали хората да се чувстват част от това, на което се прекланят. Те са насърчавали хората да се прекланят пред слънцето, луната, планините, реките, растенията, животните и другите хора.
Преклонението е кулминацията на любовта и признателността. Преклонението предотвратява любовта от превръщането й в омраза или ревност, и предотвратява признателността да стане ниско самоуважение. В живота, ако не се възхищаваш или ако не цениш нещо, ще бъдеш изпълнен с негативност; човек, който не се прекланя или не се възхищава на нищо със сигурност ще изпадне в депресия. Липсата на възхищение е довела много хора до емоционални, психологични и социални проблеми. Ако нямаш нещо, което да държиш високо в живота, егоизмът, арогантността и насилието със сигурност ще дойдат. Прекланянето и възхищението един на друг в обществото премахва стреса и подхранва състрадание и любов.
През миналия век се е смятало, че преклонението е нещо нецивилизовано и неинтелигентно. Преклонението се е считало за робски манталитет. Всъщност е точно обратното. Преклонението може да се случи само чрез благодарност, а не с раболепие. Преклонението в истинския смисъл е признак на зрялост, а не на слабост.
Въпрос: Вие казахте, че преклонението е кулминацията на любовта. А преклонението има ли кулминация?
Кулминацията на преклонението е себе-познание, самади.
*****
Божественото е непроявено, но човек има вродено желание да усети Божественото в проявения свят около него. Той създава идоли, вдъхва им вяра и моли Божественото да бъде в идолите за известно време, за да може да ги им се прекланя, да изразява любовта си и да играе с Божественото. В края на преклонението той моли Божественото да се върне в сърцето му, от където се е проявило. Това е във всички пуджа практики.
Хората всъщност не боготворят идолите, а непроявеното Божествено, което има всички Божествени качества. Така че прекланящите се пред идоли от Изтока не са същите като тези, описани в Библията, понеже те не просто боготворят различни богове и различни идоли, те се прекланят пред единната Божественост в много различни форми.
Паганизмът, сатанизмът и боготворенето на животни без знание за единната Божественост са много различни от това да виждаш Божественото във всяка форма на проявената вселена. В източната традиция боговете и богините са част от една Божественост като различните цветове на бялата слънчева светлина, докато в гръцката традиция боговете и богините са били сами по себе си отделни и различни същества.
Да се прекланяш пред Сатаната и различните същества е напълно различно от това да се прекланяш пред Божествеността в различните й форми. Всяка форма принадлежи на Божественото. Когато боготвориш формата, ти боготвориш Божествеността зад формата. С това знание самото действие на преклонение, което е по-скоро вътрешен феномен, приема едно по-пъстро и живо изразяване, показвайки, че както формата, така и безформеното са Божествени.
Из книгата "Да празнуваш любовта" на Шри Шри Рави Шанкар