Безстрастност
Продължение на статията "Какво означава безстрастност"
Ако се страхуваш от славата, това означава, че не си стабилно установен в безстрастност. В Индия садутата бягат от славата. Те мислят, че ще загубят своята безстрастност и че ще се оплетат в мрежата на света, в цирка.
Безстрастността е толкова блажена, че те се привързват към нея. Страхуват се да не загубят безстрастността, уравновесеността и блаженството, което идва с нея.
Това е слаба безстрастност.
Безстрастността е състояние на Битието, а славата е това, което се случва около нея. Истинската безстрастност никога не може да бъде загубена или засенчена от славата. Истинската безстрастност е славна. Истинската слава е истинска безстрастност.
*****
Не използвай безстрастността, за да отблъснеш огъня на копнежа за Божественото или за сатсанг. У теб има малко огън, който те тласка към знанието, саданата, отдадеността и службата, но понякога ти използваш знание, за да угасиш този огън. Така наречените безстрастни хора често са мрачни и без ентусиазъм. Често ще чуеш хората да казват: „О, няма значение, Бог е навсякъде, Гуруджи е в моето сърце, мога да правя сатсанг навсякъде. Моята сева е моята садана, няма нужда да медитирам. Така или иначе правя садана по 24 часа на ден. Когато Бог пожелае, ще ме повика на сатсанг и курс за напреднали Част 2.” Такива извинения не трябва да бъдат оправдавани като безстрастност.
Когато ти се преиска да правиш служба, умът казва: „О, така или иначе, всичко това е мая; всичко е илюзия. Всичко просто се случва. Нещата ще се случат, когато му дойде времето.”
По този начин знанието се използва погрешно и се цитира извън контекст, за да прилегне на нечие удобство или мързел. Когато използваш знанието по този начин, пропускаш много. Това е случаят, когато безстрастността е пагубна.
В името на безстрастността не губи тази искра на ентусиазъм и интерес.
Поддържай живи огъня на копнежа по Божественото и по службата към обществото.
*****
Какво е ентусиазъм? Ентусиазъм означава да бъдеш свързан с Бог отвътре. Когато си с източника си, не можеш да не бъдеш ентусиазиран и не можеш да не бъдеш ентусиазиран, когато умът ти е изцяло в настоящия момент. Апатия е, когато си далеч от източника на живота.
Трябва да знаеш, че безстрастността не е апатия; тя е просто по-широк поглед на реалността. Безстрастнотта е да се движиш към източника. Безстрастността просто означава пътят към дома. Тя е пътуването към източника, който е резервоар от ентусиазъм.
Когато безстрастността и ентусиазма съществуват съвместно, това е тайната на непресъхващ ентусиазъм и дълбока безстрастност. Въпреки че изглеждат противоположни, всъщност те се допълват.
Откъс от книгата "Да празнуваш любовта" на Шри Шри Рави Шанкар