В днешно време има висок ръст на много дегенеративни заболявания, а хроничната болка е много по - често срещана от рака, диабета и болестите на сърцето взети заедно. Неспособността на повечето хора да вземат здравето си в ръце води до масовото използване на болкоуспокояващи и други медикаменти, които имат пристрастяващ и неблагоприятен ефект върху организма в дългосрочен план. Това ни кара да си зададем логичния въпрос - има ли и друг доказано ефективен начин да облекчим болката си и тази на близките ни, без да ставаме зависими от странични неща?
Добрата новина е, че такива алтернативни методи не само съществуват, но и са изцяло по силите на всеки човек. Всъщност повечето хора, включително и лекарите, гледат на болката единствено като на физически феномен, докато науката започва да открива и наистина важната роля на емоциите във всички физиологични процеси. С други думи - психологията или нашето емоционално и умствено състояние, също въздейства в много голяма степен върху чувството за болка, което изпитваме в ежедневието си.
Днес над 120 милиона души в Европа страдат от ревматични заболявания
Когато срещу болката се взимат само болкоуспокояващи медикаменти, тогава се адресира единствено част от проблема. През последните години се доказа, че комплексният подход насочен както към тялото, така и ума (емоциите), е значително по - ефикасен и носи по - добри дълготрайни резултати. Все повече пациенти има нужда от техники, които им дават възможност сами да облекчават болката и да въздействат положително на състоянието си.
Но поради каква причина умът наистина е толкова важен? Ние сме създадени да реагираме на болката като сигнал за оцеляване, например, когато е много студено и трябва да предприемем спешни мерки, ако искаме да не замръзнем. Този тип болка ни служи като мотивация за определено действие, но това не се отнася и за дълготрайната, хронична болка, от която много хора в днешно време страдат.
Колкото и да искаш, трудно може да избягаш от скования ти кръст или болките в краката, а това създава един вид “фалшива аларма” за организма, водеща до стресова реакция (учестено дишане и сърцебиене, негативни мисли, безпокойство и т.н.). В резултат на това още по – лошо може да бъде и появяването на ирационален и постоянен страх от самата болка, известен още като алгофобия. Изследвания функционирането на мозъка показват, че подобно състояние може дори да промени неговата структура и начина, по който функционира нормално.1 Затова фокусирането върху страха от болката създава порочен кръг, който увеличава чувствителността и кара хората да усещат състоянието си по - зле, отколкото е в действителност.
За хората с хронична болка е важно да се научат да разпознават негативните мисловни модели и да ги възспират още с появяването им. Макар да не можеш буквално да спреш мислите си, то дори краткото практикуване на йога, пранаяма и медитация те поставя в позицията на наблюдател и ти помага по – лесно да се разграничиш от тях. Невропластичността, или способността на мозъка да се променя и реорганизрани вследствие на нови преживявания, е изключително силна, но като всяка хубава промяна това изисква постояннство и ежедневна практика.
Очаквайте и следващата част от статията, в която ще говорим още за начините, чрез които можем да се справим с болката и дискомфорта по напълно естествен начин!
Източници:
