Йога е както пътуване, така и цел. Има много йога пътеки, описани в древните индийски текстове. Точно както всички реки се вливат в океан, всички Йога пътеки водят до Себепознание. Пътуването може да започне, на която и да е единична йога пътека, но за пълно разцъфване и осъзнаване, е нужен цялостен подход.
Шримад Бхагават Гита е един от най-ранните трудове върху йога, който очертава четири основни йога пътеки: Карма Йога, Бакти Йога, Гнана Йога и Ащанга Йога. Красотата на Шри Шри Йога е в това, че тя докосва всяка една от тези пътеки.
Пътеката на Карма Йога
“Твое право е само да работиш, но никога с плодовете и не позволявай плодовете от действията да ти бъдат мотив, нито пък привързаността към бездействието да те превземе. Така както невежите действат от привързаност към действието, така мъдрият трябва да действа без привързаност, желаейки благополучието на света.”
Както е описано в Гита, пътеката на Карма Йога се отнася до изпълнението на добри дела в духа на себеотрицание и непривързаност; следователно да насърчава еволюцията на всеки към освобождение. Карма Йога е тясно свързана с Бакти Йога относно любовта и предаността, без които не е възможно да служиш на другите безкористно.
Пътеката на Бакти Йога
“Тези, които се прекланят пред нетленното, необяснимото, вездесъщото, непроявеното, немислимото, неподвижното и вечното, фокусирайки ума си върху Бог, винаги постоянни и надарени с върховна вяра, са най-добри в йога.”
Както е описано в Гита, пътеката на Бакти Йога се отнася до преклонението пред божественото с върховна преданост и отдаденост с цялото си сърце, осъзнавайки, че божествената любов е единственият предмет и цел на живота. Отдаването е най-простият начин да осъзнаеш свободата от бариерите на света.
Както е описано в Гита, пътеката на Гнана Йога се отнася до Себепознанието. За да се разгърне в себе си, човек може да намери основни насоки от учител. Там, където изследователското пътешествие, екстраполирано в древните писания, е обединено с живата реалност на практическа мъдрост.
Пътеката на Гнана Йога
“Мъдрият, винаги намиращ се в знанието за Аза, превъзхожда другите. Той се развива постепенно и осъзнава Аза. Той е изключително скъп за Мен и аз съм изключително скъп за него. Толкова велика душа трудно се намира.”
Пътеката на Ащанга Йога
Родоначалникът на йога, познат като Патанджали, описва Ащанга пътеката, като подход с осем крайника за благополучието и пречистването на тялото, ума и душата. Осемте крайника се състоят в практикуването на: социална етика, индивидуалнаа етика, йога пози, контрол на дишането, дисциплина на сетивата, концентрация, медитация, себеосъзнаване или равновесие.
