Дебатът за съществуването на душата, дали е безсмъртна или умира с тялото е безкрайна тема, която от векове заема място в умовете на великите мислители от човешката история. Тази загадъчен въпрос продължава да очарова различни области от науката, но наскоро група учени наскоро доказват истината за нея: душата не умира, тя се връща във вселената.
Както много други хора вероятно и вие сте си задавали екзистенциалния въпрос за живота след смъртта. От 1996 г. д-р Стюарт Хамероф, американски физик и преподавател в катедрата по анестезиология и психология, заедно със сър Роджър Пенроуз, математически физик в Оксфордския университет, работят по квантова теория на съзнанието, според която душата се поддържа в микротубулите на мозъчните клетки. Двамата водещи учени твърдят, че човешкият мозък всъщност е "биологичен компютър", а съзнанието на хората е програма, управлявана от квантовия механизъм в мозъка, който продължава да съществува след смъртта. Както те категорично обясняват: "След като хората умрат, душата им се връща във Вселената и тя не умира."
Според тази интересна теория заряда на човешкото „сърце” всъщност се съдържа в мозъчните клетки и по - конкретно структури в тях, наречени микротубули. Двамата изследователи твърдят, че това, което хората възприемат като съзнание, всъщност е резултат от квантовата гравитационна реакция, намираща се в така наречените микротубули. Целият този процес е наречен от двамата учени "Оркестрирана целева редукция” (Orchestrated Objective Reduction). Теорията показва също така, че когато хората навлизат във фазата на клинична смърт, микротубулите в мозъка губят квантовото си състояние, но запазват информацията, съдържаща се в тях. С други думи – „след като хората умрат, душата им се връща във вселената и тя не умира ", сами казват експертите.
При участието си 
Според тази теза човешките души са нещо повече от просто взаимодействие на невроните в мозъка и биха могли да съществуват от самото начало на времето. Всъщност това стои и в основата на идеята за прераждането, която е заложена в религии като Будизма и Хиндуизма. Древното ведическо знание гласи, че душата (Атман на санскрит) е част от Божественото универсално съзнание или космическия абсолют Брахман, от който произлиза целия видим живот, вселената и нашето мисловно възприятие.
Затова индуистите имат множество богове и въпреки това да твърдят, че Бог е един по своята същност като се проявява в разнообразни форми, подобно на самата природа, която има хиляди форми. Някои от известните гръцки философи като Питагор, Сократ и Платон също са били твърдо убедени в способността на душата да продължава своя път след смъртта. Всъщност думата āтман е свързана с Индо-европейския корен *ēt-men (Дъх), който е сроден със Старо-английското æþm, Гръцкото "астма" и Немското Атем или "атмен", всички от които означават „дишам".
Индуистките религии вярват, че прераждането е част от безкрайния цикличен кръг на карма и страдание, който може да бъде прекъснат, само ако човек получи просветление. Освобождаването от цикъла на прераждане чрез висше съзнание (известно като мокша или нирвана) е крайната духовна цел на будистите, като те призовават за постигането му чрез водене на етичен живот и различни духовни практики, сред които основно място заемат йога и медитация. Ако душата на умиращия е освободена, то тя се слива с универсалния Атман (Параматман) и запазва своите уникални качества.
Източници:
