Веднъж един господин отишъл на доктор, оплаквайки се, че има нещо изключително нередно с него. Тялото му го боляло навсякъде и бил изключително тъжен, но всички тестове, които му направили, били в норма. Тогава докторът му казал: „Няма нищо нередно с теб. Отиди в цирка и гледай клоуна. Той ще те накара да се разсмееш.“ Тогава мъжът отвърнал: „Докторе, аз съм клоунът!“
Едно е да забавляваш и развеселяваш другите, но съвсем различно нещо е да си щастлив отвътре. Щастието не зависи от талантите или уменията, които притежаваш. Без да осъзнаеш кой си и каква е природата на съзнанието чрез самонаблюдение, щастието си остава една далечна реалност. Смелостта да изследваш себе си, което води до медитация, е абсолютно съществена в това търсене на щастие. Индийският философ и мислител от 6-ти век – Ади Шанкарачаря е казал, че безстрастието към преходното и връзката с вечното е това, което води до истинска радост. В действителност той отива още по-далеч, питайки: „Каква радост не ти донесе безпристрастието?“ Думата за усамотение и уединение на санскрит е ekant, което означава „края на самотата“. Самотата не може да се стопи с редуването на една компания с друга, дори това да е компанията на най-симпатичния и съпричастен човек. Самотата може да изчезне единствено, когато откриеш и разбереш своята истинска природа.
Робин Уилямс, който, въпреки че успя да разсмее милиони хора по света, не успя да премахне дълбоката самота, която се беше настанила в него. Това ясно показва, че единствено духовната утеха може да те изкара от безнадежността и нещастието. Външният разкош и показност, материалното изобилие, възхищението и ласкателство не са полезни в справянето с вътрешното неудовлетворение. Докато беше жив Робин Уилямс разсмиваше хората и в смъртта си им изпрати посланието да вдигнат погледа си от светските суети към нещо по-стойностно в живота. Можеш да кажеш сбогом на нещастието, свързвайки се с напълно различна реалност, която бихме могли да наречем кристална тишина – поглед към вечността и светкавично изживяване на блаженството, което е в теб и като теб. Просто трябва да се потопиш в него.
Малка е ползата от машина, която не можеш да използваш без наръчник. Духовното знание е като наръчник за живота. Точно както, когато караме кола, трябва да се научим как да боравим с волана, съединителя, спирачките и т.н., за да се достигне до стабилност на ума, трябва да разберем основните принципи на енергията на живота. Това е изцяло наука за пранаяма. Когато нашата прана или жизнена енергия е непостоянна, съзнанието ни също преминава през възходите и паденията на влакчето на нашите емоции.
Човек не може да се справи с ума си на нивото на ума. Поради тази причина дори и в началото да изглежда, че консултациите ни със специалисти и посещенията при психиатър помогнат, те не са способни да осигурят цялостно лечение в дългосрочен план. Дори и медитацията може да доведе до пристрастяване, подобно на антидепресантите, вместо да освободи човек от тенденциите на собствения му ум.
Точно тук знанието за дишането може наистина да трансформира живота. Дихателните техники като Судашан Крия стабилизират жизнената ни енергия, а в следствие на това и ума. Практикуването на медитация ни разкрива вътрешния ни свят и ни обогатява, като въздействието й бавно се разпростира върху всички аспекти от живота. Когато прана нараства в тялото, човек започва да усеща трансформацията като непосредствен опит, вместо като насилствено умствено упражнение. Човек започва да се чувства по-щастлив, креативен и в контрол на собствения си ум и емоции.
Друго нещо, изключително полезно за преодоляване на депресията, е развиване на нагласата да бъдеш в служба на другите. Мисълта „какво мога да направя за обществото“ те въвлича в по-значими каузи, които отместват целия фокус на живота и могат да те измъкнат от рутината на „а за мен какво“. Обществата, в които са вкоренени ценностите на службата към другия, на пожертвуванието и общото споделяне, не страдат от проблемите на депресията и самоубийството. Чудесен пример за това е общността на сикхите.
Животът е комбинация между щастие и болка. Болката е неизбежна, но страдането е избор. Притежаването на широка перспектива за живота ти дава силата да продължиш напред през болезнените моменти. Знанието, че си необходим на този свят. С всички тези безкрайни възможности, животът е дар, който може да се превърне във фонтан на радостта и щастието, не само за отделния човек, но и за мнозина други.
