Сара Лазар, учен по неврология в Мазачузетската многопрофилна болница и Харвадското медицинско училище, е един от първите хора, които обръщат внимание на "анекдотичните" разкази за ползите от медитацията и осъзнатата медитация, като ги тества на практика чрез сканиране на мозъка. Това, което открива я изненадва – медитацията наистина променя ума ни. Ето какво разказва:
Защо започна да изучаваш медитация и осъзнатост на ума?
Лазар: Аз и мой приятел тренирахме за маратон в Бостън. Имах някои наранявания от тичането и се видях с терапевт, който ми каза да спра да тичам и само да се разтягам. Така започнах да практикувам йога като форма на физическа терапия. Започнах да осъзнавам, че тази терапия е много мощна и има истински ползи, и затова започнах да се интересувам как точно работи.
Моят йога учител твърдеше, че йога може да засили състраданието и да отвори сърцето ти. И аз си мислех – да, да, аз съм тук просто за разтягането. Но започнах да забелязвам, че съм по-спокойна. Бях по-способна да се справя с по-трудни ситуации. Бях по-състрадателна и с по-отворено сърце, и можех да видя нещата от гледната точка на другите.
Мислех си, че е може би само плацебо ефект. Но тогава направих проучване в научната литература и видях доказателства, че медитацията е асоцирана с намаляване на стрес, депресия, тревожност, болка и безсъние, и с повишаване качеството на живот.
В този момент бях докторант по молекулярна биология и започнах да правя проучване след завършване на докторантурата си.
Как направи проучването?
Лазар: Първото проучване разглежда хора, които практикуват медитация за дълго период и контролна група. В дълго практикуващата медитация група открихме повишени нива на сивото вещество в инсулата, сензорните райони и сензорния кортекс. В което има смисъл. Когато си осъзнат, обръщаш внимание на дишането си, на звуците, на това, което преживяваш в настоящия момент, и това намалява когнитивните способности. Очевидно е, че сетивността се повишава.
Открихме също, че медитиращите имат повишено сиво вещество във фронталния кортекс, което е свързано с работата на паметта и взимането на решения.
Добре документирано е, че нашият кортекс се свива, когато остаряваме – по-трудно е да разбираме нещата и да запомняме. Но в този район на префронталния кортекс 50-годишни медитиращи са имали същото количество сиво вещество както 25-годишните.
Първият въпрос, който възникна беше дали хората с повече сиво вещество от проучването не са притежавали повече сиво вещество преди да започнат да медитират. Затова направихме второ проучване.
Взехме хора, които не са медитирали никога преди това и ги подложихме на осем седмична програма за осъзната медитация – базирана на програма за намаляване на стреса.
Какво открихте?
Лазар: След осем седмици открихме разлики в обема на мозъка в пет различни области в мозъците на двете групи. В групата, която учи медитация, ние открихме удебеляване в четири области.
1. Основната различка открихме в постериорния сингулат, който отговаря за блуждаенето на ума и представата за себе си.
2. Левият хипокампус, който помага при учене, добиване на познание, памет и регулиране на емоциите.
3. Париеталният възел на темпоро, или TPJ, който е свързан с приемането на перспектива, съпричастността и състраданието.
4. Област от мозъчния ствол, наречен Pons, където се произвеждат много регулаторни невротрансмитери.
Амигдалата, която е важна за тревожността, страха и стреса като цяло. Тази зона е по-малка в групата, която премина през програма за намаляване на стреса чрез осъзната медитация.
Промяната в амигдалата също е свързана с намаляване на нивата на стрес.
Колко дълго трябва да медитира човек, за да види промени в ума си?
Лазар: Нашите данни показват промени само след 8 седмици медитация. На програмата за намаляване на стреса нашите участници имаха ежедневна задача. Дадохме им запис и има казахме да практикуват по 40 минути всеки ден у дома. И това е всичко.
Значи 40 минути на ден?
Лазар: Разбира се, това е много променливо в изследването. Някои хора практикуваха по 40 минути всеки ден, някои по 5 минути, а някои само няколко пъти в седмицата.
В моето проучване, хората практикуваха средно по 27 минути на ден, или по половин час на ден.
Все още няма достатъчно информация колко точно трябва да практикува човек, за да има полза.
Учителите по медитация ще ти кажат, без научна основа, че от разкази на ученици 10 минути медитация на ден може да има полза. Но трябва да го тестваме.
Тъкмо започнахме проучването и се надяваме да ни позволи да оценим каква функционална значимост имат тези промени. Изследванията на други учени са доказали, че медитацията може да помогне за повишаване на вниманието и регулиране на емоционалните умения. Но повечето от тях не са били изследвани от неврообразна диагностика. Така че ние се надявам да допринесем за това поведение и невровизуализацията в науката заедно.
Като се има предвид това, което знаем от науката, какво ще насърчиш читателите да направят?
Лазар: Осъзнатостта е точно като упраженение. Наистина е форма на психическо упражнение. И точно както физическите упражнения ни помагат да подобрим здравето си, помагат ни да се справяме със стреса и спомагат за дълголетие, медитацията също претендира за някои от тези ползи.
Но точно като упражнение, не може да излекува всичко. Така че, идеята е, че медитацията е полезна като съпътстваща терапия. Не като самотоятелно лечение. Медитацията е тествана при много други заболявания и резултатите варират значително – тя влияе на някои симптоми, но не на всички. Резултатите понякога са скромни, медитацията не влияе на всички хора.
Все още е рано да се опитваме да разберем какво може и не може да направи медитацията.
Знаейки ограниченията, какво бихте предложили?
Лазар: Изглежда медитацията е полезна за повечето хора. Най-важното нещо, ако искаш да опиташ медитация, е да откриеш добър учител. Лесно е да медитираш, но и много комплексно. Трябва да разбереш какво се случва в ума ти. Затова добрият учител е безценен.
Ти медитираш ли и имаш ли учител?
Лазар: Да и да.
Как медитацията промени живота ти?
Лазар: Правя това вече 20 години, така че медитацията има голямо влияние върху живота ми. Медитацията е много заземяваща, премахва стреса. Помага ми да мисля по-ясно. Влияе чудесно на междуличностните отношения. По-съпричастна и състрадателна съм към хората.
Каква е твоята лична практика?
Лазар: Много променлива. Някои дни 40 минути, някои – 5 минути, а в някои изобщо. Наистина много прилича на упражнение. Движение 3 пъти в седмицата е страхотно! Но ако можеш да го правиш по малко всеки ден, това също е добре. Сигурна съм, че ако практикувам повече, ще имам повече ползи. Нямам представа дали мозъкът ми се променя. Но това е точно, от което имам нужда в момента.
Източници:
https://www.washingtonpost.com/news/inspired-life/wp/2015/05/26/harvard-...
